BURNOUT

Ходейки по въжето на социалната приемливост, знаейки, че имаш твърде малко място за грешки, съсредоточил върху себе си много и различни очаквания, притиснат от срокове и изисквания, стараейки се да бъдеш съвършен и, горейки в работата си, има голяма опасност накрая да изгориш напълно за нея.

Професионалният burnout влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески и може да доведе до инсулт, инфаркт, язва, колит, затлъстяване, мигрена, стерилитет, астма, включително и до самоубийствени настроения.

Смята се, че най-засегнати от burnout-синдрома са хората на ръководни длъжности – мениджъри и изпълнителни директори, които са натоварени с много отговорности и работят под натиска на сроковете. Заедно с тях са лекари, учители, полицаи, възпитатели. Но той вече се наблюдава и в много други професии - търговски представители, спортисти, хора от шоубизнеса, дори политици – където има ежедневни изисквания за високи постижения.

В проблема за претоварването трябва да търсим не толкова количеството на работата, а вида й и нейното протичане, дали е подходяща, каква е нагласата към нея, смисъла, който виждаме в нея, мотивите за работа, успеха и неговото признание, както и качеството на работната среда.

И, разбира се, от burnout синдрома са засегнати и една не малка част от работещите майки, тези с повече от едно дете, и то на възраст под 14-15 години. Постоянното жонглирането между професионалните и семейните ангажименти често води до burnout.

И все пак относителният баланс е възможен, особено ако се вземат мерки навреме. Защото в последния стадий на burnout помощта на специалистите може да се окаже закъсняла. Трябва да ценим здравето си, трябва да осмислим и подредим правилно приоритетите си, по-рядко да ни се налага да жонглираме с големия набор от ангажименти и да се стремим към повече органично живеене.

ПАНИК АТАКИ

Паник атаките (наричани още „тревожни атаки“ или „панически пристъпи“) представляват кратки, но изключително интензивни пристъпи на тревожност, които са съпроводени от физическите симптоми на страха: ускорено сърцебиене, задух, замаяност, треперене и мускулно напрежение.

За повечето хора това може да са един или два пристъпа, които ще бъдат забравени скоро след отминаването на стресовата ситуация. Но за други тези епизоди могат да бъдат изключително редовни и неочаквани, като често не са свързани с очевидна причина или истинска заплаха за живота и здравето.

Най-типичните прояви на паническите атаки са:

• Чувство за предстояща опасност или гибел

• Страх от загуба на контрол или смърт

• Учестено и осезаемо сърцебиене

• Потене

• Треперене

• Задух или стягане в гърлото

• Тръпки

• Топли вълни

• Гадене

• Коремни болки

• Болка в гърдите

• Главоболие

• Замаяност, световъртеж

• Чувство на нереалност, абстракция, отчужденост

Все още не са напълно изучени причините за паник атаките, но най-честите са свързани с настъпването на значимо стресово житейско събитие като безработица, смърт или сериозно заболяване на близък човек; травматизиращи събития като домашно насилие, изнасилване или катастрофа, както и с големи промени в живота като развод, раждане на дете. Някои паник атаки са наследствено обусловени, а може и да са предизвикани от прекомерната употреба на никотин или кофеин.

Важно е да се знае, че симптомите на паническото разстройство се появяват най-често в късните юношески години и жените са по-застрашени от панически пристъпи.

Паник атаките не са заболяване, но ако се оставят без адекватно лечение могат да имат негативно отражение върху всички житейски аспекти. Могат да се развият фобии като страх от шофиране или страх от излизане, избягване на социални ситуации, хипохондрия, злоупотреба с алкохол и наркотици, финансови проблеми, както и увеличен риск от самоубийство или суицидни мисли.

ПСИХОЛОГИЯ НА СТАРЕЕНЕТО

Колко е хубаво, че се появиха тези клишета: 60-те години са новото 50, 50-те са новото 40 и т.н. Пластичната хирургия, спортът и козметиката също се развиват с огромни темпове.

Но тялото си остарява, независимо от всичко. Понякога физическото стареене се отразява сериозно и върху състоянието на духа ни.

Психичното стареене е продължителен постепенен процес на психични промени с тенденция към снижение на някои функции с начало около 40-годишна възраст, но възрастта, в която те се изявяват, и степента на промяна варират в широки граници при отделните хора. Тези промени зависят в голяма степен от режима на интелектуални занимания, от адаптацията към социалната среда в напредваща възраст, от мотивацията и интересите, от активността и подкрепата на средата, както и от продуктивната ангажираност с житейски задачи.

Някои хора вървят към „златните години от живота си“ с нетърпение най-накрая да намерят и време за себе си и да правят нещата, които обичат или пък са изпълнени с радостно очакване на внуци, на спокойствие. Докато други изпадат в паника от физическите и умствени последици на стареенето. За част от тях е трудно да се сблъскат с прехода към пенсиониране, да се справят с нови слабости и медицински състояния, или да намерят приятни, смислени дейности, ако имат физически предизвикателства, които ограничават мобилността им.

С течение на възрастта хората, които изпитват известни ограничения върху своята активност и способности, могат да се адаптират към тези промени и да продължат живота си по начина, по който пожелаят, като понякога за целта е необходимо да получат помощ и подкрепа от специалисти.

Освен изброените три направления, в които работя и се развивам професионално, оказвам и психологическа подкрепа при натрапливости и зависимости, посттравматични разстройства и депресии, личностно усъвършенстване и други.

Работя по метода на класическата психоанализа.